минава време
Минава времето сякаш едва едва,
а аз броя дните, които остават.
Кога ще го видя, кога ще е до мен...
И сякаш плаче небето с мене,
плаче по-силно и по-силно вали.
И сърцето по-бавно, и по-бавно тупти,
че той е далече и не виждам онези очи.
Сутрин слънцето ми се усмихва
и целува сякаш от него.
Знам и той там нейде в света,
за мене мисли и чака деня,
в който ще сме двамата, като едно пред света.
Вечер в лунна прегръдка заспивам
отново сама, но усещам как
чрез луната той ме прегръща сега.
Звездите греят и яркия път
към него ми сочат, че той е там
и като мен замечтано гледа в нощта.
И сякаш любовни знаци навсякаде има
и усещам, че от когато го обичам
дори и далеч да е
аз се чувствам безкрайно щастлива.
а аз броя дните, които остават.
Кога ще го видя, кога ще е до мен...
И сякаш плаче небето с мене,
плаче по-силно и по-силно вали.
И сърцето по-бавно, и по-бавно тупти,
че той е далече и не виждам онези очи.
Сутрин слънцето ми се усмихва
и целува сякаш от него.
Знам и той там нейде в света,
за мене мисли и чака деня,
в който ще сме двамата, като едно пред света.
Вечер в лунна прегръдка заспивам
отново сама, но усещам как
чрез луната той ме прегръща сега.
Звездите греят и яркия път
към него ми сочат, че той е там
и като мен замечтано гледа в нощта.
И сякаш любовни знаци навсякаде има
и усещам, че от когато го обичам
дори и далеч да е
аз се чувствам безкрайно щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бени Всички права запазени
