jantreya (Валентина Шейтанова)
240 3900
30.10.2007 г., 12:03 ч.

Миниатюри 

  Поезия
681 0 24
 

                                                  Сянка

 

                            Точно по обяд.

                            Когато сенките отиват за миг да починат.

                            Когато върхът на деня е най-стръмен.

                            Тогава искам да те срещна.

                            За да станеш моя сянка.

 

 

                                               Още за думите

 

                            Играя си с думите.

                            Жонглирам.

                            Запращам ги във всички посоки.

                            Една от тях рикошира в очите ти

                            и ме удари жестоко.

 

 

                                               Навътре

 

                            Все по-навътре пътувам в себе си.

                            Все по-тъмно става.

                            Сърцевината ми е непрогледна.

                            В шепата ми блещука надеждата,

                            че може би имам и изход.

                           

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??