Oct 30, 2007, 12:03 PM

Миниатюри

  Poetry
835 0 24
 

                                                  Сянка

 

                            Точно по обяд.

                            Когато сенките отиват за миг да починат.

                            Когато върхът на деня е най-стръмен.

                            Тогава искам да те срещна.

                            За да станеш моя сянка.

 

 

                                               Още за думите

 

                            Играя си с думите.

                            Жонглирам.

                            Запращам ги във всички посоки.

                            Една от тях рикошира в очите ти

                            и ме удари жестоко.

 

 

                                               Навътре

 

                            Все по-навътре пътувам в себе си.

                            Все по-тъмно става.

                            Сърцевината ми е непрогледна.

                            В шепата ми блещука надеждата,

                            че може би имам и изход.

                           

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Шейтанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво..Миниатюри?Както Димчо Дебелянов е писал миниатюри. Пожелавам ти неговата слава и успехи!Най-приятелски го казвам!
  • Прекрасни са..Поздрави.
  • добри са...а,за последното-само когато няма никаква надежда,тогава има изход... поздрав!
  • Много са добри!Особено ми хареса последното-страшно ми е близко като усещане!
    Поздрави!
  • Много са хубави твоите миниатюри ,Валя,гуш

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...