Сянка
Точно по обяд.
Когато сенките отиват за миг да починат.
Когато върхът на деня е най-стръмен.
Тогава искам да те срещна.
За да станеш моя сянка.
Още за думите
Играя си с думите.
Жонглирам.
Запращам ги във всички посоки.
Една от тях рикошира в очите ти
и ме удари жестоко.
Навътре
Все по-навътре пътувам в себе си.
Все по-тъмно става.
Сърцевината ми е непрогледна.
В шепата ми блещука надеждата,
че може би имам и изход.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
Най-приятелски го казвам!
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
