Сянка
Точно по обяд.
Когато сенките отиват за миг да починат.
Когато върхът на деня е най-стръмен.
Тогава искам да те срещна.
За да станеш моя сянка.
Още за думите
Играя си с думите.
Жонглирам.
Запращам ги във всички посоки.
Една от тях рикошира в очите ти
и ме удари жестоко.
Навътре
Все по-навътре пътувам в себе си.
Все по-тъмно става.
Сърцевината ми е непрогледна.
В шепата ми блещука надеждата,
че може би имам и изход.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.