30 окт. 2007 г., 12:03

Миниатюри

839 0 24
 

                                                  Сянка

 

                            Точно по обяд.

                            Когато сенките отиват за миг да починат.

                            Когато върхът на деня е най-стръмен.

                            Тогава искам да те срещна.

                            За да станеш моя сянка.

 

 

                                               Още за думите

 

                            Играя си с думите.

                            Жонглирам.

                            Запращам ги във всички посоки.

                            Една от тях рикошира в очите ти

                            и ме удари жестоко.

 

 

                                               Навътре

 

                            Все по-навътре пътувам в себе си.

                            Все по-тъмно става.

                            Сърцевината ми е непрогледна.

                            В шепата ми блещука надеждата,

                            че може би имам и изход.

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво..Миниатюри?Както Димчо Дебелянов е писал миниатюри. Пожелавам ти неговата слава и успехи!Най-приятелски го казвам!
  • Прекрасни са..Поздрави.
  • добри са...а,за последното-само когато няма никаква надежда,тогава има изход... поздрав!
  • Много са добри!Особено ми хареса последното-страшно ми е близко като усещане!
    Поздрави!
  • Много са хубави твоите миниатюри ,Валя,гуш

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...