30 окт. 2007 г., 12:03

Миниатюри

837 0 24
 

                                                  Сянка

 

                            Точно по обяд.

                            Когато сенките отиват за миг да починат.

                            Когато върхът на деня е най-стръмен.

                            Тогава искам да те срещна.

                            За да станеш моя сянка.

 

 

                                               Още за думите

 

                            Играя си с думите.

                            Жонглирам.

                            Запращам ги във всички посоки.

                            Една от тях рикошира в очите ти

                            и ме удари жестоко.

 

 

                                               Навътре

 

                            Все по-навътре пътувам в себе си.

                            Все по-тъмно става.

                            Сърцевината ми е непрогледна.

                            В шепата ми блещука надеждата,

                            че може би имам и изход.

                           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво..Миниатюри?Както Димчо Дебелянов е писал миниатюри. Пожелавам ти неговата слава и успехи!Най-приятелски го казвам!
  • Прекрасни са..Поздрави.
  • добри са...а,за последното-само когато няма никаква надежда,тогава има изход... поздрав!
  • Много са добри!Особено ми хареса последното-страшно ми е близко като усещане!
    Поздрави!
  • Много са хубави твоите миниатюри ,Валя,гуш

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...