14.08.2009 г., 10:47 ч.

миниатюри 

  Поезия » Любовна
672 0 2

***

Буря безмълвна в душата кипи,

живот бездиханен в гърдите ври,

стонове нечути в пустиня бледнеят,

сълзи непроляти в очите тлеят...

 

Мрак поглъща зората порозовяла,

лъчи се къпят в нощта запустяла,

ограбени надежди се сплитат във вихър,

измамена младост огорчено отлита...

 

 

***

Искам да вкуся соленото на морските вълни,

да усетя полъха на бриза в своите коси,

да почувствам крясъка на чайките с душата си,

да обрека на дълбините морски съдбата си...

 

Устремявам се към дъното на бурното море,

там вълните пенливи сплитат се в безкрайно поле...

Разбиват се с трясък мощен в крехката ми плът,

разливат се по вените ми топли, вместо кръв...

 

 

***

Две души чисти, слети в една,

пламенно танцуват в ритъма на страстта,

две сърца, пулсиращи във две тела,

пеят нежния дует на любовта...

 

Два гълъба бели заедно летят,

две ръце докосват се и сплитат,

две очи за други две блестят,

две реки във водопад разливат...

 

 

***

В дуел се вплитат сини ветрове,

мъртви падат сред златни брегове.

Гневно се надигат пурпурни вълни,

ронят се в агония сивите скали.

 

Печално небето, лее кристални сълзи,

облаци черни поглъщат слънчевите лъчи.

Сенки призрачни пробягват в далечината,

следи от пепел пръскат по земята.

В огън пламва тишината,

в жар се къпе пустотата...

© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??