миниатюри
***
Буря безмълвна в душата кипи,
живот бездиханен в гърдите ври,
стонове нечути в пустиня бледнеят,
сълзи непроляти в очите тлеят...
Мрак поглъща зората порозовяла,
лъчи се къпят в нощта запустяла,
ограбени надежди се сплитат във вихър,
измамена младост огорчено отлита...
***
Искам да вкуся соленото на морските вълни,
да усетя полъха на бриза в своите коси,
да почувствам крясъка на чайките с душата си,
да обрека на дълбините морски съдбата си...
Устремявам се към дъното на бурното море,
там вълните пенливи сплитат се в безкрайно поле...
Разбиват се с трясък мощен в крехката ми плът,
разливат се по вените ми топли, вместо кръв...
***
Две души чисти, слети в една,
пламенно танцуват в ритъма на страстта,
две сърца, пулсиращи във две тела,
пеят нежния дует на любовта...
Два гълъба бели заедно летят,
две ръце докосват се и сплитат,
две очи за други две блестят,
две реки във водопад разливат...
***
В дуел се вплитат сини ветрове,
мъртви падат сред златни брегове.
Гневно се надигат пурпурни вълни,
ронят се в агония сивите скали.
Печално небето, лее кристални сълзи,
облаци черни поглъщат слънчевите лъчи.
Сенки призрачни пробягват в далечината,
следи от пепел пръскат по земята.
В огън пламва тишината,
в жар се къпе пустотата...
© Гергана Тодорова-Вачева All rights reserved.
