5.03.2007 г., 11:16 ч.
Миниатюри
432
0
1
Очите твои са толкова красиви,
но защо ме гледат с толкова тъга.
Не знам дали аз теб раних те,
или опустоших аз твоята душа.
****
По улиците скитам във нощта.
Студът пронизва мойто тяло в тишината.
Защо луната гледа ни с тъга?
Нима разбира мойта мъка!
****
В мрачна и студена нощ сънувах те.
Вървеше мълчалив във тъмнината. ...
но защо ме гледат с толкова тъга.
Не знам дали аз теб раних те,
или опустоших аз твоята душа.
****
По улиците скитам във нощта.
Студът пронизва мойто тяло в тишината.
Защо луната гледа ни с тъга?
Нима разбира мойта мъка!
****
В мрачна и студена нощ сънувах те.
Вървеше мълчалив във тъмнината. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Марияна Методиева Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
