5.03.2007 г., 11:16 ч.

Миниатюри 

  Поезия
396 0 1
Очите твои са толкова красиви,
но защо ме гледат с толкова тъга.
Не знам дали аз теб раних те,
или опустоших аз твоята душа.

****

По улиците скитам във нощта.
Студът пронизва мойто тяло в тишината.
Защо луната гледа ни с тъга?
Нима разбира мойта мъка!

****

В мрачна и студена нощ сънувах те.
Вървеше мълчалив във тъмнината.
Ти бе прегърнал нещо в твоите ръце
и като сянка ти потъна в мрака...

****

Докосвай косите ми, устните и ме целувай страстно.
Научи ме и аз като теб, толкова бясно
да целувам твоите устни толкова страстно!

© Марияна Методиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми харесаха твоите миниатюри, Марияна!!!
    Поздрави и добре дошла!!!

    п.с. Последната малко трябва да я пооправиш. Това е само мое мнение.
Предложения
: ??:??