Миниатюри
504
0
1
Очите твои са толкова красиви,
но защо ме гледат с толкова тъга.
Не знам дали аз теб раних те,
или опустоших аз твоята душа.
****
По улиците скитам във нощта.
Студът пронизва мойто тяло в тишината.
Защо луната гледа ни с тъга?
Нима разбира мойта мъка!
****
В мрачна и студена нощ сънувах те.
Вървеше мълчалив във тъмнината.
Ти бе прегърнал нещо в твоите ръце
и като сянка ти потъна в мрака...
****
Докосвай косите ми, устните и ме целувай страстно.
Научи ме и аз като теб, толкова бясно
да целувам твоите устни толкова страстно!
но защо ме гледат с толкова тъга.
Не знам дали аз теб раних те,
или опустоших аз твоята душа.
****
По улиците скитам във нощта.
Студът пронизва мойто тяло в тишината.
Защо луната гледа ни с тъга?
Нима разбира мойта мъка!
****
В мрачна и студена нощ сънувах те.
Вървеше мълчалив във тъмнината.
Ти бе прегърнал нещо в твоите ръце
и като сянка ти потъна в мрака...
****
Докосвай косите ми, устните и ме целувай страстно.
Научи ме и аз като теб, толкова бясно
да целувам твоите устни толкова страстно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марияна Методиева Всички права запазени
