argonyk (Димитър Никифоров)
319 1293
8.08.2015 г., 20:42 ч.

Минорен послепис 

  Поезия
1114 3 26

Летен ден като смок из тревата пълзи
и презряло глухарче тъгата си рони.
Неостригано стадо от млади кози -
бели облаци бръстят небесните клони.


От неказани думи смирено мълчи,
тишината завита с бохча от омара.
Бяла риба в подмола ли хладен гълчи,
или чувам на чайника облата пара.

 

Зеленясва сред нищото малко котле,
на синджира на дните завързано здраво.
И в брадясало с репеи остри поле,
нито кон ще съзреш, нито ялова крава.

 

Към небето не гледа герана с око.
Подивя от неслучване старата круша.
По-прозрачен и тънък от крехко стъкло,
всеки спомен напука гърба си от суша.

 

Друга графика вече чертае с графит,
на съдбата ръката с пречупени нокти.
Нецелунат от жаба, от поп неумит,
на живота дописвам минорните ноти.

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изскочи в "случайни", но неслучайно го прочетох и отново се потопих в този твой летен ден... Удоволствие е да те чета!
  • Наистина е много добро стихотворението, няма какво да се коментира!
    Наистина класна поезия, но все пак не всички списващи тук можем да достигнем такива висоти, като теб, БРАВО!!!
  • Браво, Митко!
  • Стефане, тово си е твоя прочит, а омразата никак не ми е присъща, колкото и да се опитват да я закачат на ревера ми.
  • Наистина впечатляваща образност, Аргоник.
    Обаче... Нещо краят не ме кефи. След толкова навиване на пружината ми се щеше поантата да ме закове. А тя някак си става твърде лична, авторова жалейка. Дано не ме намразиш за тези мои слова. Отново изразявам възхита от майсторски постигнатите образи, но краят за мен някак си ги разпилява.
  • Като картина е. Браво, Митко!
  • Нецелунат от жаба...
    Но целунат от Муза!
    Браво за този истински, български, мъжки стих!
  • Рисувал си с думи!
  • Думите се преливат в едно истинско вълшебство.
  • Исмаиле, никога не съм се срамувал, нито от работата си, нито от душата си,.
  • Срамна работа няма! Не е лошо, да си и калайджия, стига от нишадъра ти да блеснат душите на хората, а не да ръждясат!
  • Признавам, че не мога да се равнявам със тебе!Аз съм в сайта да се уча от такива, като теб!Поздравление за хубавото стихо и хубава творческа вечер!
  • Невероятен стих!
  • Харесах!
  • Скъпа Иренка, не дера очи, просто не си затварям очите пред пошлото и лицемерието.
    Станиславе, сори, пич, ама от коментара ти нищо не схванах, явно си закодирал нещо гениално в него, ама аз съм "бледен заварчик" и не вденах.
    Благодаря на всички отбили се.
  • "Към небето не гледа герана с око.
    Подивя от неслучване старата круша."

    Носталгия по минало несвършено...
    И образи на мислите икони.
    Жестоко настояще,празно бъдеще
    и шепа думички, които ще запомнят...
  • Удоволствие от думите!Голямо!

    (...само не разбрах за шанса дето другите ти дали, но това е друга тема...смехотворна)!
  • Умееш го!!!
  • Браво Поете!
    Ти го можеш!
    Дай шанс и на другите.
    Както другите го дадоха на теб.
    Направи сайт, първи крачки.
    Под крилото си неокрилените вземи.
    Просто направи това,
    което за тебе са направили.
    Но, не война.
    В мир трябва да умрем.
  • Красива, образна истинска поезия, която прочетох с наслада! Другото ти си го казал. Думите са излишни. Поздравление и лека вечер!
  • Да! Поезия е!
    Думите ми за коментар са излишни!
  • ... жаби, жаби - колко щеш...
  • Мммм..., - Тази Елица Ангелова ме изпревари - взе ми думите под носа...!!!
    "Летен ден като смок из тревата пълзи
    и презряло глухарче тъгата си рони.
    Неостригано стадо от млади кози -
    бели облаци бръстят небесните клони.'
  • Не се страхувам да кажа - това е истинска поезия! Без преструвки, без заигравки, без насилени метафори!
  • Впечатляваща образност!
Предложения
: ??:??