Минорен послепис
Летен ден като смок из тревата пълзи
и презряло глухарче тъгата си рони.
Неостригано стадо от млади кози -
бели облаци бръстят небесните клони.
От неказани думи смирено мълчи,
тишината завита с бохча от омара.
Бяла риба в подмола ли хладен гълчи,
или чувам на чайника облата пара.
Зеленясва сред нищото малко котле,
на синджира на дните завързано здраво.
И в брадясало с репеи остри поле,
нито кон ще съзреш, нито ялова крава.
Към небето не гледа герана с око.
Подивя от неслучване старата круша.
По-прозрачен и тънък от крехко стъкло,
всеки спомен напука гърба си от суша.
Друга графика вече чертае с графит,
на съдбата ръката с пречупени нокти.
Нецелунат от жаба, от поп неумит,
на живота дописвам минорните ноти.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
