Минорно

26.06.2016 г., 18:56 ч.

Поезия » Друга

638 0 4

Гласът ми окуця. И се прекърши.

Подпря ме чернотата на небето.

А веселото на деня ми свърши,

тъгата ми бродира битието.

Разбягаха се смисли и утехи.

Денят внезапно в себе си се вгледа.

Захвърлиха вините всички дрехи

във чест на нова Пирова победа.

Светът ми се смали до изнемога.

Потърсих се…Уви, не се намерих.

С горчива като залеза тревога

обречени крила за път разперих.

Дали ще стигна? И къде? Не зная.

Ала ме дърпат с ласо ветровете.

Ако е празна малката ми стая,

в окото на нощта ме потърсете.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.