Минорно
Гласът ми окуця. И се прекърши.
Подпря ме чернотата на небето.
А веселото на деня ми свърши,
тъгата ми бродира битието.
Разбягаха се смисли и утехи.
Денят внезапно в себе си се вгледа.
Захвърлиха вините всички дрехи
във чест на нова Пирова победа.
Светът ми се смали до изнемога.
Потърсих се…Уви, не се намерих.
С горчива като залеза тревога
обречени крила за път разперих.
Дали ще стигна? И къде? Не зная.
Ала ме дърпат с ласо ветровете.
Ако е празна малката ми стая,
в окото на нощта ме потърсете.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
