В алеята присядам тихо
с любимо кътче... свят зелен...
Ех, как греят цветните алеи,
сърцето ми остава в плен.
Върба... с клоните прегръща
и гали, ех, всеки минувач...
И статуята - Майчина прегръдка,
ме среща в сутрин или в здрач...
И тихо пейката любима
днес душата моя приюти...
и грейва струята във рими
и знаеш, Боже, само Ти...