В алеята присядам тихо
с любимо кътче... свят зелен...
Ех, как греят цветните алеи,
сърцето ми остава в плен.
Върба... с клоните прегръща
и гали, ех, всеки минувач...
И статуята - Майчина прегръдка,
ме среща в сутрин или в здрач...
И тихо пейката любима
днес душата моя приюти...
и грейва струята във рими
и знаеш, Боже, само Ти...
© Елена Калчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
