Късна зима – ранна пролет.
Там до оня дънер стар,
сякаш свил крилца след полет,
жлътнал се е минзухар.
Утре де ли ще се скрие,
сняг отново щом завей...
Но дори да се затрие,
коренът му ще живей!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борко Бърборко Всички права запазени
Поучителен стих, майсторе!Красотата е на първо място, нежното слънчице, подало се от прегръдките на майката земя, затрупвано понякога с дебела снежна покривка... Коренът жив е, защото е жилав. Семенцата му ще покълнат, където ги отвее вятъра... С нацията Българска се случва това. Защо една цяла нация се оставя на повея на политическите бури? Непонятен цинизъм!???
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
