7 feb 2009, 8:31

Минзухар в снега

5.3K 1 7


 

Късна зима – ранна пролет.

Там до оня дънер стар,

сякаш свил крилца след полет,

жлътнал се е минзухар.

 

Утре де ли ще се скрие,

сняг отново щом завей...

Но дори да се затрие,

коренът му ще живей!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борко Бърборко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ех...че хубаво...!
  • Нежен стих за деца !Поздрави !
  • Поучителен стих, майсторе!Красотата е на първо място, нежното слънчице, подало се от прегръдките на майката земя, затрупвано понякога с дебела снежна покривка... Коренът жив е, защото е жилав. Семенцата му ще покълнат, където ги отвее вятъра... С нацията Българска се случва това. Защо една цяла нация се оставя на повея на политическите бури? Непонятен цинизъм!???
  • Тук съм!!! Поздрав!!!
  • Хубаво е! Успехи!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....