7 feb 2009, 8:31

Минзухар в снега

5.3K 1 7


 

Късна зима – ранна пролет.

Там до оня дънер стар,

сякаш свил крилца след полет,

жлътнал се е минзухар.

 

Утре де ли ще се скрие,

сняг отново щом завей...

Но дори да се затрие,

коренът му ще живей!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борко Бърборко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ех...че хубаво...!
  • Нежен стих за деца !Поздрави !
  • Поучителен стих, майсторе!Красотата е на първо място, нежното слънчице, подало се от прегръдките на майката земя, затрупвано понякога с дебела снежна покривка... Коренът жив е, защото е жилав. Семенцата му ще покълнат, където ги отвее вятъра... С нацията Българска се случва това. Защо една цяла нация се оставя на повея на политическите бури? Непонятен цинизъм!???
  • Тук съм!!! Поздрав!!!
  • Хубаво е! Успехи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...