Минзухар в снега
Късна зима – ранна пролет.
Там до оня дънер стар,
сякаш свил крилца след полет,
жлътнал се е минзухар.
Утре де ли ще се скрие,
сняг отново щом завей...
Но дори да се затрие,
коренът му ще живей!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борко Бърборко Все права защищены
Поучителен стих, майсторе!Красотата е на първо място, нежното слънчице, подало се от прегръдките на майката земя, затрупвано понякога с дебела снежна покривка... Коренът жив е, защото е жилав. Семенцата му ще покълнат, където ги отвее вятъра... С нацията Българска се случва това. Защо една цяла нация се оставя на повея на политическите бури? Непонятен цинизъм!???