18.01.2013 г., 10:37

Мира няма да ти даде

771 0 0

Нима оставих обичта си в теб,
да ми кажеш - така и не поиска,
водопадно те заливах с нея -
като вода от извор бистър.
Сто пъти от тебе се отричах...
да се отрека - така и не можах;
не успях да спра сърцето да те иска,
и дълго още, безмълвна, ще те боля.
Ще разнищвам в ума си красивите мигове,
ще ги преживявам отново със сърцето,
в небето ще се издигам и в ада ще слизам,
Душата - ще тъгува за нежните шепоти,
за докоснал ме за миг лъх от Любов;
за разлистени и полудели трепети
и опияняващ ме небесен Благослов.
... Сега е тихо. Запълвам тишината
със спомени за лъч от небето,
грижливо пазя още в мен словата,
неизречени, но дочути от сърцето.
Стискам надеждата, че съм оставила
непресъхващия извор от обич при теб;
че все още много далече е краят
защото тя - мира няма да ти даде!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...