Нима оставих обичта си в теб,
да ми кажеш - така и не поиска,
водопадно те заливах с нея -
като вода от извор бистър.
Сто пъти от тебе се отричах...
да се отрека - така и не можах;
не успях да спра сърцето да те иска,
и дълго още, безмълвна, ще те боля.
Ще разнищвам в ума си красивите мигове,
ще ги преживявам отново със сърцето,
в небето ще се издигам и в ада ще слизам,
Душата - ще тъгува за нежните шепоти,
за докоснал ме за миг лъх от Любов;
за разлистени и полудели трепети
и опияняващ ме небесен Благослов.
... Сега е тихо. Запълвам тишината
със спомени за лъч от небето,
грижливо пазя още в мен словата,
неизречени, но дочути от сърцето.
Стискам надеждата, че съм оставила
непресъхващия извор от обич при теб;
че все още много далече е краят
защото тя - мира няма да ти даде!