26.06.2009 г., 0:08

Мираж

640 0 1

Тъмно е, красиво... и горещо.

В морето къпе се луната...

а аз съм влюбена....на плажа,

цялата облечена във бяло.

 


Чакам онзи, който ме крадеше

в нощите, в които бях самотна.

От любов... по устните болеше...

копнежът жив е в мен... отново.

 

Появи се силует на мъж...

дори парфюмът му усетих.

"Не изчезвай пак като мираж..." -

прошепнах, от вълнение треперех.

 

...........................

 

Думите дори изгубих...

в ръцете ти искам да умирам.

Рисувай ме със нежни устни...

няма, няма да те спирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...