Мираж
Тъмно е, красиво... и горещо.
В морето къпе се луната...
а аз съм влюбена....на плажа,
цялата облечена във бяло.
Чакам онзи, който ме крадеше
в нощите, в които бях самотна.
От любов... по устните болеше...
копнежът жив е в мен... отново.
Появи се силует на мъж...
дори парфюмът му усетих.
"Не изчезвай пак като мираж..." -
прошепнах, от вълнение треперех.
...........................
Думите дори изгубих...
в ръцете ти искам да умирам.
Рисувай ме със нежни устни...
няма, няма да те спирам.
© Ина All rights reserved.
