Мираж

Почакай ме, ще се забавя,

ще дойда късно през нощта,

прости, забравих да ти кажа,

с гълъбите днес ще полетя.

А ти почакай, аз ще дойда,

но нека мине полунощ,

с венец от бяла перушина,

обгърната от бял разкош.

Ако заспал си, ще те завия

любящо с нежното крило,

а от перата ще извая

като от облаци легло.

Не ме забравай, знай, ще дойда,

макар и не като човек.

Ще бъда твоята гълъбица,

която чакаш вече век.

Почакай още малко само,

да ги събудя, че всички спят,

прости, забравих да ти кажа –

гълъбите нощем не летят!