22 дек. 2011 г., 14:57

Мираж

958 0 0

Почакай ме, ще се забавя,

ще дойда късно през нощта,

прости, забравих да ти кажа,

с гълъбите днес ще полетя.

 

А ти почакай, аз ще дойда,

но нека мине полунощ,

с венец от бяла перушина,

обгърната от бял разкош.

 

Ако заспал си, ще те завия

любящо с нежното крило,

а от перата ще извая

като от облаци легло.

 

Не ме забравай, знай, ще дойда,

макар и не като човек.

Ще бъда твоята гълъбица,

която чакаш вече век.

 

Почакай още малко само,

да ги събудя, че всички спят,

прости, забравих да ти кажа –

гълъбите нощем не летят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© sovichka Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...