Dec 22, 2011, 2:57 PM

Мираж

  Poetry
950 0 0

Почакай ме, ще се забавя,

ще дойда късно през нощта,

прости, забравих да ти кажа,

с гълъбите днес ще полетя.

 

А ти почакай, аз ще дойда,

но нека мине полунощ,

с венец от бяла перушина,

обгърната от бял разкош.

 

Ако заспал си, ще те завия

любящо с нежното крило,

а от перата ще извая

като от облаци легло.

 

Не ме забравай, знай, ще дойда,

макар и не като човек.

Ще бъда твоята гълъбица,

която чакаш вече век.

 

Почакай още малко само,

да ги събудя, че всички спят,

прости, забравих да ти кажа –

гълъбите нощем не летят!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© sovichka All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...