15.04.2008 г., 23:01

Мираж

976 0 1

Завихря огнения танц
една танцьорка непозната,
в нощта под пълната луна
танцува боса по тревата...


Изчаткват някъде копита,
в гората се долавя стон,
насам се носи като вихър
един ездач  на черен кон.


Но някъде се крие злото -
страхливец с пушка във ръка
прицелва се и стреля подло
в летящия ездач крилат.


Замлъкват в миг щурците
и спира огненият танц,
не светят даже и звездите,
настава тишина и мрак.


Мигът е спрял... Но после...
Повява вятър, светва блясък.
Избухват снопове искри.
Лети ездачът, злият - бяга!


Танцьорката завихря своя танц!...
Пред нея конят се вкопава
и се превръща във скала
с ездач от мраморни крила...

 

Но сенките залъгват само

човешките ни сетива…

Танцьорката с ездача

изчезват във нощта…

 

 







 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...