15.04.2008 г., 23:01

Мираж

968 0 1

Завихря огнения танц
една танцьорка непозната,
в нощта под пълната луна
танцува боса по тревата...


Изчаткват някъде копита,
в гората се долавя стон,
насам се носи като вихър
един ездач  на черен кон.


Но някъде се крие злото -
страхливец с пушка във ръка
прицелва се и стреля подло
в летящия ездач крилат.


Замлъкват в миг щурците
и спира огненият танц,
не светят даже и звездите,
настава тишина и мрак.


Мигът е спрял... Но после...
Повява вятър, светва блясък.
Избухват снопове искри.
Лети ездачът, злият - бяга!


Танцьорката завихря своя танц!...
Пред нея конят се вкопава
и се превръща във скала
с ездач от мраморни крила...

 

Но сенките залъгват само

човешките ни сетива…

Танцьорката с ездача

изчезват във нощта…

 

 







 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Желев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...