Apr 15, 2008, 11:01 PM

Мираж

  Poetry
969 0 1

Завихря огнения танц
една танцьорка непозната,
в нощта под пълната луна
танцува боса по тревата...


Изчаткват някъде копита,
в гората се долавя стон,
насам се носи като вихър
един ездач  на черен кон.


Но някъде се крие злото -
страхливец с пушка във ръка
прицелва се и стреля подло
в летящия ездач крилат.


Замлъкват в миг щурците
и спира огненият танц,
не светят даже и звездите,
настава тишина и мрак.


Мигът е спрял... Но после...
Повява вятър, светва блясък.
Избухват снопове искри.
Лети ездачът, злият - бяга!


Танцьорката завихря своя танц!...
Пред нея конят се вкопава
и се превръща във скала
с ездач от мраморни крила...

 

Но сенките залъгват само

човешките ни сетива…

Танцьорката с ездача

изчезват във нощта…

 

 







 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...