Apr 15, 2008, 11:01 PM

Мираж

  Poetry
972 0 1

Завихря огнения танц
една танцьорка непозната,
в нощта под пълната луна
танцува боса по тревата...


Изчаткват някъде копита,
в гората се долавя стон,
насам се носи като вихър
един ездач  на черен кон.


Но някъде се крие злото -
страхливец с пушка във ръка
прицелва се и стреля подло
в летящия ездач крилат.


Замлъкват в миг щурците
и спира огненият танц,
не светят даже и звездите,
настава тишина и мрак.


Мигът е спрял... Но после...
Повява вятър, светва блясък.
Избухват снопове искри.
Лети ездачът, злият - бяга!


Танцьорката завихря своя танц!...
Пред нея конят се вкопава
и се превръща във скала
с ездач от мраморни крила...

 

Но сенките залъгват само

човешките ни сетива…

Танцьорката с ездача

изчезват във нощта…

 

 







 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Живко Желев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...