Да и ти си мираж,

от последната моя заблуда.

И при този обречен колаж,

аз агнец, ти магьосница луда.

Разделихме си с огън съдба,

затъмнихме си пътя за двама.

Но макар без причинна вражда,

аз поех напред, ти съседния хвана.

И затворихме всеки наш брод,

обещания силни, обети.

Че от нашия дълъг живот,

сто наследници, родът ще свети.

Но нагази ти в мрак от лъжа

и в сърцето омраза преплете.

И потърсих аз праг, свобода

и затиснах вратата с ръцете.

Е здравей самота и в ръжта,

аз отчаян се скрих по принуда.

От поредната мила лъжа,

до последната моя заблуда.