Ти си мираж
636
0
0
Да, и ти си мираж,
от последната моя заблуда.
И при този обречен колаж
аз агнец, ти магьосница луда.
Разделихме си с огън съдба,
затъмнихме си пътя за двама.
Но макар без причинна вражда,
аз поех напред, ти съседния хвана.
И затворихме всеки наш брод,
обещания, силни обети.
Че от нашия дълъг живот
сто наследници, родът ще свети.
Но нагази ти в мрак от лъжа
и в сърцето омраза преплете.
И потърсих аз праг, свобода,
и затиснах вратата с ръцете.
Е, здравей, самота и в ръжта,
аз отчаян се скрих по принуда.
От поредната мила лъжа,
до последната моя заблуда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бончо Бончев Всички права запазени
