Varahiil

44 резултата

Сърцето е море

Морето пак ме вика с глас дълбок,
не шепот тих, а яростен прибой.
И аз съм сам, на този бряг висок,
в лятна глъч на гларуси безброй.
Във вените ми морска сол тече, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Пейзажна, Философска
431 2 5

Солените кристали

Морето – пристан с утринна прохлада,
отворено към летния безкрай,
предлага ни любов като награда,
в прегръдката на земния си рай.
Аз пак те търся в този слънчев ден, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна
374 1 3

По устните ми

Пустее плажът, вятърът притихнал,
самотен гларусът унил кръжи.
И този бряг, от векове привикнал,
в студена сол и спомени лежи.
Не си до мен, ала те помня още, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна
359 2 5

Сега е тихо

Сега е тихо, ходя през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази истинска любов.
Усмихвам се и търся тебе в здрача, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна, Философска
551 4 6

Открих те в светлината

Открих те в бяла светлина,
когато всичко се пробужда.
Не беше гръм, а тишина,
и нежност, дето в мен се гушва.
Не съм герой, но нося плам, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна
323 1 5

Немият палач

В театъра на дните лицемерни,
където всеки носи своя грим.
Върви Палач във мрака достолепен,
безмълвено хладен, сякаш тъмен мим.
Той гледа безпристрастно и сурово, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска
496 2

Под лозниците

Под лозниците, в злато потопени,
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Пейзажна, Философска
239 2 6

Песен от тишината

По хребетите вечността мълчи,
тя в сиви канари е приютена.
Небето я обхожда със лъчи,
а долу тишината е свещена.
Гората пази стъпки от преди. ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Пейзажна
190 1 3

Под знака на Рака

Роден под знака лунен, морски, древен
на Рака, моето сърце е вечен път.
Но също пристан, влюбен и вълшебен,
и бурен океан под звезден съд.
А името ми носи седем, код за мъдрост, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска
212 1

Една врата

Стените ни обграждат в кръг,
поставят форма и предел.
Те пазят нашия уютен кът,
самотен свят, без път, без цел.
И блъскаме с юмрук и длан ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска
196 1

Стих за кухото поколение

Напъчила е устни като за… омлет,
животът ѝ е снимки в интернет.
За лайк продава си душата гладна,
а позата ѝ пустош тъпо-хладна.
Настърже си салата с киноа ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Хумористична
230 1

Легендата и сламата

Тръгвай, момче.
Сложи си онази усмивка. Не от тенекия.
А на шут, който знае, че сцената е негова.
Така.
Вече си плашило. ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Свободен стих
225 1 2

Солта на спомена

Понякога ме питат
на кого приличам.
И аз мълча. Бях на три,
или на четири.
Не помня лицето му от онзи ден, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Свободен стих
265 1 3

Ти си тук

Преди теб светът ми беше хлад,
и часовете - стъпки от олово.
Денят бе ням, без песен и без цвят,
изгнание, тъй вечно и сурово.
Но ти дойде. Не като гост, а като вик, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия
232 1 2

Мъжка молитва

Като вечен странник в този свят голям
натрупал опит и доволно срам,
заставам днес пред Твоя трон, о, Боже,
и моля с думи прости — ако може.
Дари ме с поглед остър и суров, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска, Гражданска
322 1 3

Прах и самочувствие

Там, в ателиетата, където светлина
се раждаше на пластове и думи,
сега се стеле в пепел, сив и тежък прах,
на забрава, отхвърлена жад и умора.
И сянката на бледо самочувствие ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Свободен стих
311 2

Домът на баба и дядо

Моите дядо и баба не са просто старците двама,
те са тайна врата към вселена голяма.
В нея времето спира, различно се движи,
и расте само обич, без проблеми и грижи.
Баба шета във къща от дърво и дантела, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия
562 1 11

Треската на младостта

Каква е тая треска в мойта кръв,
що моят дух превръща в прах мъглив?
И ме заплита с черната си връв,
а в лудостта ме прави по-щастлив.
За мен не съществува миг ни стон, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Строги форми
342 1 6

От пепелта

На леден плащ от сивия гранит,
Балканът бди, безмълвен и велик.
А вятърът художник даровит,
рисува бръчките по грубият му лик.
Аз бродя в своя спомен тих и сънен, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска
327 2 2

В шепота на здрача

Във здрача, дето сенките се сливат,
аз търся рими скрити и далечни.
А вятърът в листата тихо пита
за думи топли, искрени и вечни.
Звезда премигва — спомен ли, сълза? ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска
277 2

Прах и клетва

Нима сме прах от звездната вселена,
или сме глас на Бога в тъмнината?
От здрача блика мъдрост и вина,
но кой чете дълбоко във душата?
Нима сме пламък, хвърлен сред безвремие, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска
312 2

Между вечер и ден

Когато денят си отива със вик,
а здрачът рисува със въглени лик,
светът се смалява до шепа мечти,
които съня ни парощално шепти.
И точно когато си мислим: „Добре“, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска
315

В очите ти

В очите ти морето днес се плиска,
рисува пяна по брега от сън.
Душата ти тъй чиста ми е близка,
и носи светлина и мощ отвън.
За птици, дето в синева се губят, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна
372 1

Над синята вода

Над синята вода, безкрайна,
простира се надежда, път.
Една любов незрима, тайна,
намира в тебе своят кът.
Вълна притихнала зове, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна
352 2 1

Гордият Балкан

Земя свещена, с древен, мощен зов,
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Гражданска, Оди и поеми
348

Аз имам сън

Аз имах сън, далечен, съвършен,
за морни птици, тръгнали на юг.
И вятърът е в мен неукротен
и в шепот тих превръща всеки звук.
И този свят е приказен кортеж, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия
285 2

Сън за теб

Тихо, сонатата лунна звучи!
Носи ми спомени, шепот и зов.
Пак те сънувах — за кратко, почти,
вплитах в косите ти нишки любов.
Търся в небето познати съзвездия, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна
375 1

Ще те чакам

Аз не живея вече на земята,
от теб си тръгнах тихо, без следа.
Но ето ме пред твоя праг, в мъглата,
а между нас се спуска тъмнина.
Аз знам, че няма да ме видиш, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия
371 3

Моята жена

Сега е тихо, крача през гората,
а вятърът е хладен и суров.
Събирам топлина, дошла в душата,
наред с онази, истинска любов.
Смрачава се и виждам спомен в здрача, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна, Философска
333

Между свят и стих

Аз, може би, не съм поет,
а просто някой, който чувства.
И в моя свят — така обзет
от думи, рими и изкуства,
аз търся смисъл и покой, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска
416 1 6

Твоят образ ме пленява

Когато мисълта ми, в плен на тежки дни,
не знай покой и пристан да намери,
и демонът на пътя ми шепти злини,
и час потаен зарът ще примери.
Тогава образът ти в мен изгрява сам, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Оди и поеми
383 2

Късен сняг

Във здрача на годините се връщам,
и късен сняг, пърченца сиви рони.
Аз твоят образ нежно пак прегръщам
и сякаш болка стара в мен той гони.
Не вик е, шепот е това, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна
353 3

Лазарка

Стани ми, стани китна горице,
па ми изтрий с роса белоснежното лице.
Сетне, да седна при аладжата,
та да оплакна с вода краката.
Лей се, преливай бистро поточе, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия
918

Сянка от спомен

Сега за мен си само непозната,
далечен спомен от една любов,
една частица в края на нещата,
затихнал тътен от забравен зов.
Погубен стон от нежности безкрайни, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна
575

Спящата жена

Гледах как красавицата спи,
и линее дълго под юргана.
Още малко ако полежи,
вечно ще остане на дивана.
Нямах шанс да стана шефски зет, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия
555

Отражение в хаоса

Обичам със живота да играя,
така, че аз докрай да се отричам.
За мене всеки ден да бъде краят
и с него до безкрай да се надтичвам.
Намирайки си пристан без посока, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия
605

Типично

Типично или малко лично,
под лоното на гордостта,
прегръщаме се неприлично,
обсебени от лудостта.
И само вятърът безкраен, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Любовна
550

Път към чужбина

Пораснах, мамо, даже побелявам,
сега по-рядко плача ей така.
С живота си, надявам се, успявам,
но често плащам с истинска тъга.
Срамувам се, на гроба ви не идвам, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия
721 3

Ти си мираж

Да, и ти си мираж,
от последната моя заблуда.
И при този обречен колаж
аз агнец, ти магьосница луда.
Разделихме си с огън съдба, ...
Varahiil (Бончо Бончев)
Varahiil
Поезия » Философска, Свободен стих
627