Мираж или какво...
Като гръм буреносен
тази вест ме удари,
че от бистра вода
пие хищник свиреп.
Заваляха въпроси,
развилняха се хали
и дълбока тъга
ме подсети за теб...
Как когато се радвах
на усмивки и нежност,
той стоеше застинал,
поглед впил в хубостта.
Тихо в себе си страдах,
всеки миг беше вечност,
имах болна причина
от любов да тъжа.
Взех на прицел аз звяра
и не трепна ръката.
Щом го мернах на мушка,
дръпнах спусъка мек...
И запалих цигара
и дочух тишината:
Този звяр е наужким.
Прототип на човек...
тази вест ме удари,
че от бистра вода
пие хищник свиреп.
Заваляха въпроси,
развилняха се хали
и дълбока тъга
ме подсети за теб...
Как когато се радвах
на усмивки и нежност,
той стоеше застинал,
поглед впил в хубостта.
Тихо в себе си страдах,
всеки миг беше вечност,
имах болна причина
от любов да тъжа.
Взех на прицел аз звяра
и не трепна ръката.
Щом го мернах на мушка,
дръпнах спусъка мек...
И запалих цигара
и дочух тишината:
Този звяр е наужким.
Прототип на човек...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
