Mar 22, 2008, 4:50 PM

Мираж или какво...

Poetry » Other

641 0 6

Като гръм буреносен
тази вест ме удари,
че от бистра вода
пие хищник свиреп.
Заваляха въпроси,
развилняха се хали
и дълбока тъга
ме подсети за теб...
Как когато се радвах
на усмивки и нежност,
той стоеше застинал,
поглед впил в хубостта.
Тихо в себе си страдах,
всеки миг беше вечност,
имах болна причина
от любов да тъжа.
Взех на прицел аз звяра
и не трепна ръката.
Щом го мернах на мушка,
дръпнах спусъка мек...
И запалих цигара
и дочух тишината:
Този звяр е наужким.
Прототип на човек...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valshebnica (Боряна Събева)

Поздравления, Вальо! Като буреносен гръм е стихът ти - удря право в сърцето!

2008-03-24T14:46:45+02:00
edelvais (Анна Попова)

Поздрав и от мен!

2008-03-22T22:30:17+02:00
fraulia (Васка Мадарова)

Много оригинално!Хареса ми!

2008-03-22T19:11:03+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ама че е остро перото ти, Вальо!
Очевидно някой те е провокирал!

2008-03-22T19:03:58+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

"От бистра вода
пие хищник свиреп"
Бистрата и тиха вода е много по свирепа от звяра!Така мисля аз.Поздрав

2008-03-22T17:16:10+02:00