22.04.2009 г., 0:26  

Миражи

1.4K 0 26

Нощ като нощ - със луна и звезди.

Шепот любовен в тревите.

Някъде плахо покълват мечти,

влюбени птици политат.

 

Някъде ти  – в самота окован,

даже не знаеш за мене.

Аз пък сънувам пустиня... керван.

Тръгвам. Дано те намеря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за добрите чувства, Ани.
    Прочетох стиха ти и много го харесах.
    Скоро ще публикувам и аз нещо подобно.
    Спокойна нощ!
  • Ели, не се притеснявай от звученето на този стих. Една истинска жена трябва да знае какво иска и да не се притеснява да го покаже, особено, ако го прави с финес. А ти успяваш. Ще ти пратя един мой подобен опит
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=161177
  • Капчице, ти имаш тънък усет за поетическо майсторство и това много ме радва.
    Всичко, което ми казваш, съвпада и с моето собствено мнение за стиховете ми, колкото и нескромно да звучи. Едно е просто да харесаш, друго е да усетиш емоционалния заряд на думите и логическия завършек на стиха, които ти подчертаваш. Съзнателно се стремя към това, макар че невинаги го постигам.
    Наистина пиша на един дъх, без предварително осмислена идея. Преди всично - чувство и някакво звучене, което се налага още с първите редове.
    Но никога не публикувам веднага. Приятно ми е да редактирам и променям, да търся най-точната дума...

    Благодаря ти много.Така трябва да се посочват и слабостите, когато ги има. И никой да не се обижда. Защото пътят към съвършенството е безкраен...

    Благодаря и на теб, Валентино, че подкрепяш изразеното от Капка мнение.
    Спокойна нощ ви пожелавам и хубав ден - утре.
    ---------
    Прав си, Сашо. Чета коментароте само на последния публикуван стих.
    Как мога да знам за другите. Не се дава никакъв сигнал.
    Но ще погледна твоите отзиви на посочените стихове.
    Предварително благодаря.
    Поздрави!
  • И аз!
  • Простичка, кратичка молба, която трябва да завърши с "Ела". Хубаво стихче, Ели. Харесва ми. В твоя съвършен стил. Емоция във всяко слово - води читателя до кулминационен и логически завършек. Поздрав за твоето хубаво творчество.
    Когато го чета имам усещането, че пишеш с лекота, на един дъх - възхитителна и съвършена въздишка, превърнала се в поредния създаден емоционален стих.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...