Миражи от любов
Палми. Птици. От любов ли миражи
по очите на небето рисувам -
своите спомени с морски пейзажи
и на струйчици топли се стичам.
Нежна пяна с вълните прииждащи
по брега ми разливаше, мили...
Вече век в мен струят водопади
и на талази отляво пулсират.
Беше пролет - сезон за любови.
Беше лято, горещо от страсти.
Есента ми със цветните листи
ти застла най-красиви килими.
Скърца портата, с вятър те търси,
да пристъпиш пак прага към мен.
И простенва отново, бълнувайки
как разстилаш светлината във ден.
В полусън пак ръцете разпервам,
да се слея със теб, както някога,
но отново миражи сънувам...
Теб те няма и самотен брегът е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
