Миражна
По лунната пътека
в звездна нощ при тебе идвам,
когато от самота
не можеш да заспиш.
Пристъпвам плахо,
до теб присядам
и глава
на гърдите твои скланям.
Усещаш
как устните ми
ръцете ти горят,
чуваш
името ти тихо,
тихо с жар като мълвя...
Искаш да почувстваш
как под дланите ти тръпна
и да видиш от погледа ти
как пламтя,
но не можеш.
При теб съм,
до тебе съм -
миражна...
Затвори очи
и с мисъл прегърни
мойта ласка - дар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
