По лунната пътека
в звездна нощ при тебе идвам,
когато от самота
не можеш да заспиш.
Пристъпвам плахо,
до теб присядам
и глава
на гърдите твои скланям.
Усещаш
как устните ми
ръцете ти горят,
чуваш
името ти тихо,
тихо с жар като мълвя...
Искаш да почувстваш
как под дланите ти тръпна
и да видиш от погледа ти
как пламтя,
но не можеш.
При теб съм,
до тебе съм -
миражна...
Затвори очи
и с мисъл прегърни
мойта ласка - дар.
© Ласка Александрова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
