Миражно
Не тъгуваш за повече близост,
не ти липсва мъжки кураж,
стига ти това, че ме има,
че съм истинска!
И не съм просто само мираж!...
И по пътя на сенките слепи,
пак тръгваш... да търсиш любов...
Това, че те мисля, ти стига,
щом усещаш, че си мой богослов!
Аз пак ще преглътна, да отмине,
обидата във мен ще се стопи!
Но пак ли виното ще е горчиво,
това, което в мислите си с тебе пих?
Знам, ще потърсиш след време
с премръзнали пръсти обичта...
Защото щом навънка се наситиш,
при мен ще се завърнеш!... някога...
Ще дойдеш тихо, мълчаливо,
сърцето те очаква, преживяло зима,
с парче любов, останало случайно,
но в него обич винаги ще има!
12.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Валери Всички права запазени
