МИШЛЕТО ШАМПИОН

   (продължение)

- Ах, колко хубаво мирише!

От аромата не се диша!

Я бързо пъпеша голям

да почна сладичко да ям!

Загризал Зайко ненаситно

съкровището апетитно.

Мишлето било храбро, смело,

решение геройско взело.

Подготвило се за атака -

на Зайко дръпнало мустака.

- Защо, Скокливко, тук се вреш?

Поканен ли си, та ядеш?

Търси си друго място, ей!

Тук славното Мишле живей!

Подскочил Зайко полудял,

от страх Мишлето не видял.

Помислил го за звяр голям,

изчезнал като дим оттам.

Страхлив е, Зайко, всеки знае

и истината тук една е:

страхът очите разширява,

на пъзльовците мир не дава.

Сърце плашливо който носи,

си плюе на краката боси.

Мишлето сън дълбок заспало,

да стане рано не успяло.

А дядо Петко тук пристигнал,

в ръцете ловна пушка вдигнал.

Да гръмне заек обещал -

на баба Кера дума дал.

Мишлето в пъпеша стояло,

да шавне даже не успяло.

А дядо Петко се засмял,

откъснал пъпеша узрял

и право сложил го в торбата -

на бабата добра отплата.

Мишлето кротко си стояло

и песничката си запяло:

"Аз Мишле съм умно, славно,

весело, добро, забавно!

Трудностите побеждавам

и така се закалявам!"

Пристигнал дядо Петко вкъщи,

а баба Кера му се мръщи:

- Къде е заекът, човече,

котлето пара вдига вече.

Нали ще готвим капама?

Май пак ще ти бера срама!

- Не викай, а вземи торбата!

Виж как ухае миризмата!

Това е пъпеш, не разбра ли? -

започнал дядо да се хвали. -

Нагризал го е Зайко пак -

от зъбките му има знак,

но туй не е беда голяма,

добре ще си похапнем двама!

Какво да прави баба Кера,

отнесла пъпеша в килера,

а после тръгнала да шета

на двете палави козлета.

Нали не знаела, горката,

какво се крие там - в торбата!

Мишлето въздух си поело

и тръгнало из къщи смело.

Надникнало и тук, и там,

открило в кухнята салам.

- Каква е тая вкусотия?

Я бързо нейде да я скрия!

Не! По- обре да хапна малко,

че иначе ще бъде жалко!

След туй гнезденце ще си свия,

зад шкафа дупка ще пробия.

Оттам в потаен нощен час

ще мога да излизам аз.

Дори в долапа ще надникна,

сред лакомствата ще проникна!

Така направило Мишлето,

но старците дошли и ето -

измамата завчас разбрали,

присъда страшна му издали:

къде да е - да го намерят

и с пушката да го застрелят!

- Не! Имам, бабо, хубав план -

да сложим в кухнята капан

с примамка ароматна, вкусна,

това е техника изкусна.

- Мишлето, дядо, май е умно.

Не ще ли бъде по-разумно

да пуснем там и котка млада?

Тя може да го изненада!

Изпълнили си точно плана.

Завчас поставили капана,

намерили си котка млада -

Мишлето уж да изненада.

След малко Котката заспала,

захъркал дядо като хала.

Примамката - парче салам -

останала без грижи там.

Мишлето грабнало салама

и беж, Бежано, да го няма.

А после в дупката се свряло

и песничката си запяло:

"Аз Мишле съм умно, славно,

весело, добро, забавно.

Трудностите побеждавам

и така се закалявам!"

На следващата вечер пак

поставили пазач Котак -

голям, дебел и горделив,

но много, много мързелив.

Засукал си назад мустака,

зачакал плячката Котака.

Из къщата се завъртял,

следи от мишка не видял,

чердже дебело си постлал,

а после легнал и заспал.

Мишлето тихо приближило,

на бой да тръгне се решило:

със сила дръпнало юнашка

самата котешка опашка.

Побягнал злият Котарак

и под юргана скрил се чак.

Изгонил дядото Котака:

- Котак заспи ли, туй го чака!

Щом мишки полски не лови,

по дяволите да върви!

(Следва)