Мислех си
Мислех си, че лесно ще забравя,
но не мога - дълго време с теб
споделях нощите щастливи, и самотни,
и плаках, и се смях...
Поисках изведнъж да те забравя,
не успях.
Навярно не достатъчно съм искала.
Само се отдалечих.
А далечното боли... сближава.
И в теб се преоткрих,
видях забравеното свое Аз.
Надявах се да те изтрия
от мислите си, но не зная как?
Опитвам всичко и не става.
Защото дълго време с теб мечтах...
Ще вървя по своя път,
и няма да ти преча.
Но спомените в мен ще оживяват,
в безкрайно дълги ледени секунди.
А ти не можеш да ме спреш,
За жалост...
Защото само тъй сърцето ми е будно!
NG/nnn
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
