Sep 13, 2007, 9:30 AM

Мислех си

  Poetry
739 0 7

Мислех си, че лесно ще забравя,

но не мога - дълго време с теб

споделях нощите щастливи, и самотни,

и плаках, и се смях...


Поисках изведнъж да те забравя,

не успях.

Навярно не достатъчно съм искала.

Само се отдалечих.


А далечното боли... сближава.

И в теб се преоткрих,

видях забравеното свое Аз.


Надявах се да те изтрия

от мислите си, но не зная как?

Опитвам всичко и не става.


Защото дълго време с теб мечтах...


Ще вървя по своя път,

и няма да ти преча.

Но спомените в мен ще оживяват,

в безкрайно дълги ледени секунди.


А ти не можеш да ме спреш,

За жалост...

Защото само тъй сърцето ми е будно!


NG/nnn

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...