Небето във очите ти се сгуши,
а слънцето им се усмихна,
единствено капчукът непослушен
с песента си не притихна.
Дочуваш мислите ми със сърцето,
а те са пъстри пеперуди,
сестри са на дъгата по небето,
танцуват танцът непринуден.
И виж ги, колко са далече,
а всъщност са ти много близо,
приемаш ги за свои вече,
че сме едно... така излиза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация