30.05.2008 г., 10:45

Мисли

1.4K 0 3
 

                 

       Истината ще остане                                                                                        

        неразкрита, никой

         не ще да види нейните

         следи. Сама, седи и чака,

         принцове, принцеси,

         не ще се сбъднат

         нейните мечти!

 

 

         Всеки  е мислител,

         всеки е добър,

         сам за себе си

         е първи и не ще

         да дава път.

 

 

         Питам се, народе, аз сега,

         докога ще живеем във лъжа?

         И знам, ще плащат

         поколения наред, че фалшът

         в  култ  издига се сега

         и закърняват нашите сърца.

 

 

         Знам, че няма пак да се чуе

         моя стон и неразбрана

         ще остане моята душа, но

         викът във мен назря да се покаже

         пред света!

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...