19.04.2008 г., 12:50

Мислиш, че блестиш

783 0 5
 

Живееш в собствената мъничка черупка,

вълнуваш се от дребнички неща,

завиждаш, че живея както искам,

завиждаш, че не следвам твойте смешни правила...

 

Оправданията ти като по план - едно след друго ги изреждаш.

Живуркаш, а си мислиш, че блестиш,

обичаш все да те обсипват със внимание,

обичаш да владетелстваш над "дребните души"...

 

Поспри и се огледай ти за малко,

излез от малкия си и изписан свят навън

и виж, че хора за мечтите си се жертват,

и аз ще се пожертвам, та за миг поне наистина да поблестя!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е човек да излезе от своя калъф, да се огледа и...да поблести...Страхотно стихотворение
  • Нужен е блясък...
    на крилата на мечтите ще стигнеш звездите!
    с обич, Лилия.
  • браво Лилия !
    ее... малко смелост дори и когато корим
    искренно откровенно.
    стихът ти е въздействащ,
    поздрав !
  • наистина е мн добро....
  • Прекрасно като идея!
    Изпълнението е добро, мъъничко не му достига, за да е перфектно!
    / а може би искаш да кажеш вместо владетелстваш - властваш?/
    Поздрачета!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...