Живееш в собствената мъничка черупка,
вълнуваш се от дребнички неща,
завиждаш, че живея както искам,
завиждаш, че не следвам твойте смешни правила...
Оправданията ти като по план - едно след друго ги изреждаш.
Живуркаш, а си мислиш, че блестиш,
обичаш все да те обсипват със внимание,
обичаш да владетелстваш над "дребните души"...
Поспри и се огледай ти за малко,
излез от малкия си и изписан свят навън
и виж, че хора за мечтите си се жертват,
и аз ще се пожертвам, та за миг поне наистина да поблестя!...