19 abr 2008, 12:50

Мислиш, че блестиш

  Poesía
786 0 5
 

Живееш в собствената мъничка черупка,

вълнуваш се от дребнички неща,

завиждаш, че живея както искам,

завиждаш, че не следвам твойте смешни правила...

 

Оправданията ти като по план - едно след друго ги изреждаш.

Живуркаш, а си мислиш, че блестиш,

обичаш все да те обсипват със внимание,

обичаш да владетелстваш над "дребните души"...

 

Поспри и се огледай ти за малко,

излез от малкия си и изписан свят навън

и виж, че хора за мечтите си се жертват,

и аз ще се пожертвам, та за миг поне наистина да поблестя!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е човек да излезе от своя калъф, да се огледа и...да поблести...Страхотно стихотворение
  • Нужен е блясък...
    на крилата на мечтите ще стигнеш звездите!
    с обич, Лилия.
  • браво Лилия !
    ее... малко смелост дори и когато корим
    искренно откровенно.
    стихът ти е въздействащ,
    поздрав !
  • наистина е мн добро....
  • Прекрасно като идея!
    Изпълнението е добро, мъъничко не му достига, за да е перфектно!
    / а може би искаш да кажеш вместо владетелстваш - властваш?/
    Поздрачета!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...