12.12.2015 г., 13:27

Мислиш ли

633 0 0

Пр.

Чети!

Не си ти когато  си прост

Ума ти избягва някак моя въпрос

Мълчи!

Като не знаеш си трай

Само с уста няма да изкараш докрай

Давай!

Всичко от себе си ако трябва

Интелекта някак си повече грабва.

 

1.

Аман значи от простите хора

Всеки иска да лежи само на двора

То верно че за пример ни служат прасета,

Но прасето се коли и сервира на банкета.

Общност няма, има го само азът

Главата на всеки му е заровена в тазът

Най-сложната мисъл е: „Какво ли да ям?“

И в края на месеца пак един голям

Страшния враг е най-близък приятел

Застанеш ли на пътя на неговата цел

За това събуди се, огледай се и бягай

Раздвижи си мозъка и повече не се излагай!

 

Пр.

 

2.

Кажи миq човеко, имаш ли мечти?

Мислиш ли за тях или ги избягваш почти?

Някой от високо те командва как да мислиш

Малко т подкупват да не вземеш да размислиш

Като ходиш със слушалки и запушваш си ушите

Тези от високото пак вдигнаха цените

Сарказмът се превърна в мое второ аз,

А човекът гледа все едно съм сълзотворен газ

Ядосвам се и вече не мога да проумея

Да мълча и трая трудно аз умея

Празни, прости мозъци по столични бордеи

Телата гледат се единствено като трофей.

 

Пр. 

 

Николина Згуровска

10.12.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Згуровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...