12 дек. 2015 г., 13:27

Мислиш ли

638 0 0

Пр.

Чети!

Не си ти когато  си прост

Ума ти избягва някак моя въпрос

Мълчи!

Като не знаеш си трай

Само с уста няма да изкараш докрай

Давай!

Всичко от себе си ако трябва

Интелекта някак си повече грабва.

 

1.

Аман значи от простите хора

Всеки иска да лежи само на двора

То верно че за пример ни служат прасета,

Но прасето се коли и сервира на банкета.

Общност няма, има го само азът

Главата на всеки му е заровена в тазът

Най-сложната мисъл е: „Какво ли да ям?“

И в края на месеца пак един голям

Страшния враг е най-близък приятел

Застанеш ли на пътя на неговата цел

За това събуди се, огледай се и бягай

Раздвижи си мозъка и повече не се излагай!

 

Пр.

 

2.

Кажи миq човеко, имаш ли мечти?

Мислиш ли за тях или ги избягваш почти?

Някой от високо те командва как да мислиш

Малко т подкупват да не вземеш да размислиш

Като ходиш със слушалки и запушваш си ушите

Тези от високото пак вдигнаха цените

Сарказмът се превърна в мое второ аз,

А човекът гледа все едно съм сълзотворен газ

Ядосвам се и вече не мога да проумея

Да мълча и трая трудно аз умея

Празни, прости мозъци по столични бордеи

Телата гледат се единствено като трофей.

 

Пр. 

 

Николина Згуровска

10.12.2015г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Згуровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...