vallea (Вал)
1 0
4.04.2019 г., 3:18 ч.

Mисловна болка 

  Поезия » Любовна
428 4 3

Мисъл за секунди 
пак пробяга
по уморените ми чувства,  но уви.. 

болката сърцето ми пристяга

и безмислено до утре ще тежи.
Че мислите са нещо отшумяло.... 
но само те ще ми останат. 
Монотонно е 
и времето е спряло.
Не искам сякаш вече да те няма.
От болката не се умира.
Свикнах и не ме е страх.
Мисълта отново те намира.
Напомня за живота.
А след него прах.
Тръгвай.
Нямам сили да те боледувам,
от гнет сърцето ми тежи.
А колко сила имаш, само се преструвам,
че  не пари на сърцето ми почти. 
Знам, ще изляза от тъгата.
Но първо трябва да излезеш ти.
От твоето излизане ще ми е  празно... 
И стаята от мисли ще гъмжи.
Само си поискай и си тръгвам.
Не ще ме има и за миг.
Но за една любов, уви
... си струва
за живот напред да ме боли!

© Вал Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??