Mисловна болка
Мисъл за секунди
пак пробяга
по уморените ми чувства, но уви..
болката сърцето ми пристяга
и безмислено до утре ще тежи.
Че мислите са нещо отшумяло....
но само те ще ми останат.
Монотонно е
и времето е спряло.
Не искам сякаш вече да те няма.
От болката не се умира.
Свикнах и не ме е страх.
Мисълта отново те намира.
Напомня за живота.
А след него прах.
Тръгвай.
Нямам сили да те боледувам,
от гнет сърцето ми тежи.
А колко сила имаш, само се преструвам,
че не пари на сърцето ми почти.
Знам, ще изляза от тъгата.
Но първо трябва да излезеш ти.
От твоето излизане ще ми е празно...
И стаята от мисли ще гъмжи.
Само си поискай и си тръгвам.
Не ще ме има и за миг.
Но за една любов, уви
... си струва
за живот напред да ме боли!
© Вал All rights reserved.
