Мисловъртеж
Искам студ, ама оня - нашия,
дето бузките щипеше закачливо.
Дето даже да се разкашля,
ще ми е хубаво и игриво...
Искам тухла, сгрята на печка
и увита във вълнен шал.
Искам една заледена пътечка,
за шейна - найлонов чувал.
Искам вълнени ръкавици,
мокри от сняг, с един пръст.
Искам да ми ръкопляскат звездите
когато до тъмно играя на вън.
Искам да ме болят коленете
от хокеят с въглен по леда.
Червени от студ да са ми ръцете,
гореща от щастие пък кръвта.
Искам да не ти пиша вече,
ако всичко това ми дадеш.
Очаквам идната Бъдни вечер,
отново с мисловъртеж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
