7.09.2007 г., 16:27

Мисля

773 0 1
В минутите, когато просто мисля,
във времето на мойта самота,
онова море в съзнанието ми плиска
движение, хора, суета.


През призмата на мойте мисли прекомерни,
където живея, обичам и крещя,
мразя я, мразя тази моя старост,
в която си удавих младостта.


Скътани в душата тези мисли,
искат хаоса в ред да облека.
Мразя, мразя, когато мисля
във времето на мойта самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Скътани в душата тези мисли,
    искат хаоса в ред да облека.
    Мразя, мразя, когато мисля
    във времето на мойта самота.
    ...
    Поздрави!
    Хареса ми!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...