Sep 7, 2007, 4:27 PM

Мисля

Poetry

772 0 1

В минутите, когато просто мисля,
във времето на мойта самота,
онова море в съзнанието ми плиска
движение, хора, суета.

През призмата на мойте мисли прекомерни,
където живея, обичам и крещя,
мразя я, мразя тази моя старост,
в която си удавих младостта.

Скътани в душата тези мисли,
искат хаоса в ред да облека.
Мразя, мразя, когато мисля
във времето на мойта самота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

petinka67 (Петя Кръстева)

Скътани в душата тези мисли,
искат хаоса в ред да облека.
Мразя, мразя, когато мисля
във времето на мойта самота.
...
Поздрави!
Хареса ми!

2007-09-07T17:02:03+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0