2.04.2016 г., 17:43

Мистерия

761 0 2

Една мистерия, тайнственост си ти,

загадка без отговор, но аз зная...

дълбоко в теб е скрит човек,

когото аз копея да позная.

Отворен за света си като книга

и всеки мисли си, че те познава,

но виждам аз, играеш роля...

повярвай-добре се получава!

Скрил своята същност зад стени,

душата и сърцето ли там пазиш?

Или животът просто те научи,

че иначе жестоко ще пострадаш...

Така е! Нас всички ни боли...

да чувстваш силно наранява,

но кажи, щастие ли печелиш ти,

като се криш зад своите стени?

Сигурност изпитваш може би...

спокойствие...дори утеха,

но празнотата в тебе как убиваш?

Как не те изпълва и погубва?

Една мистерия, тайнственост си ти,

защото в очите твои нещо виждам,

прозорец те към твоята душа са,

и в погледа ти нещо аз усещам...

Загадка си... и трудно е, но зная

стените твои все някога ще срутя.

Не се отказвам лесно, не се плаша,

до твоята същност все някога ще стигна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Периян Байрамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...